Какво е общото между "Ретрограден Меркурий", "Волен Сидеров", "Динко от Ямбол", "Това да ти го набият с 200", "72 девственици", "Ендемичен български тарикатлък" и "Това да биеш жена си, а после да ѝ подаряваш цветя"?
Това, че може да използвате и седемте фрази, за да допълните изречението "Глас народен, глас Божи. А народът иска ...". Или поне - ако спазвате правилата на играта "Карти срещу българщината". В нея няколко играчи теглят случайни карти и се надпреварват да правят забавни комбинации.
Много от фразите са свързани с емблематични български герои и антигерои - политици, футболисти, певци, както и с типични негативни национални черти, като тарикатлъка например.
Понякога смешката се получава, понякога не, за някои част от думите върху картите са твърде нецензурни, но във всеки случай хуморът е безобиден, казват българските създатели на играта - юристката Мими Шишкова-Петрова и сценаристът Радослав Петров.
Не така смятат обаче от българското Патентно ведомство. Оттам преди няколко месеца изпратиха отказ от регистрация на марката "Карти срещу българщината". Обяснението - името на играта противоречи на "добрите нрави и обществения ред" и е оскърбително за всеки българин.
Възможно ли е наистина една настолна игра да оскърби цяла нация? Толкова обидчиви ли са българите? И могат ли да се шегуват със себе си?
Отговорът е в разликата между патриотизъм и патриотарщина, смятат създателите на "Карти срещу българщината", а случаят е симптоматичен за един голям български проблем - този с националното самочувствие.
Идеята да разработят "Карти срещу българщината" хрумва на Мими Шишкова-Петрова и Радослав Петров през 2020 г., по време на пандемията. Тогава си казват, че хората "имат нужда от малко повече смях в ежедневието си".
Моделът, който решават да използват, е популярен в целия свят в различни варианти като парти игра с лесни правила - в САЩ например съществува под името "Карти срещу човечеството" (Cards against Humanity), в Германия като "Битка с тесногръдието" (Kampf gegen das Spießertum).
Българската игра, която създават Шишкова-Петрова и Петров, съдържа общо 100 карти с различни кратки изречения, които могат да бъдат довършени с други 500 карти. Възможни са над 3 млн. различни комбинации и тази, която другите играчи определят за най-забавна, печели, обясняват двамата създатели.
Фразите, между които могат да избират играчите, често са провокативни, понякога цинични, във всички случаи по някакъв начин осмиващи българската действителност.
"Но ние не сме целели да постигнем нещо антибългарско, да промотираме някакъв глобализъм – напротив, искахме да създадем един готин български продукт, с изцяло българско съдържание, хората да могат да се смеят и да се забавляват и да си казваме нещата право куме в очи, което също до някаква степен си е типично за българите", разказва Радослав Петров в интервю за Свободна Европа.
Когато опитват да регистрират името на играта си в Патентното ведомство обаче, се оказва, че не всички мислят като тях.
"Изразът ["срещу българщината"] е оскърбителен и поражда неприятни и гневни чувства на национална принадлежност у всеки българин", пишат в решението си за отказ от ведомството.
Оттам добавят, че името на играта "ще се възприеме като обругаване на изконните и вечни ценности у българите". Въпреки че отбелязват, че в определени случаи понятието "българщина" се ползва и с цел да подчертае някои отрицателни черти на българина, в случая то "определено няма да се припознае" като израз с ироничен или закачлив характер.